* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се левен Марко,
абре Марко, левен Марко,
в ливадиту майчину си,
в майчино си, в бащино си.
Няма Марко кой да гледа,
кой да гледа, кой да пази.
Де се взело едно пиле,
едно пиле - шарен сокол,
то си Марко добре гледа,
добре гледа, добре пази -
със крила му сянка чини,
със уста му вода носи.
Марко пиле отговаря:
- Ой те тебе, дребно пиле,
дребно пиле - шарен сокол,
га те питам, да ми кажеш.
Та кво съм ти добро сторил,
добро сторил и направил,
та ме толкоз добре гледаш,
добре гледаш, добре пазиш -
със крила ми сянка чиниш,
със уста ми вода носиш?
Пиле Марко отговаря:
- Ой те тебе, левен Марко,
га ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа
що те толкоз добре гледам,
добре гледам, добре пазя.
Знаеш ли, Марко, помниш ли,
га изгоря град София,
град София, градско поле?
И аз бех, Марко, в огънят,
изгоряха ми, Марко льо,
крачката до коленцата,
крилцата до ребърцата.
Кой замине, все отмине,
ти замина, не отмина -
приведи се от враня коня,
та ме хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
та ме метна враню коню,
враню коню, зад себе си,
занесе ме, Марко, у вас,
та ме гледа и изгледа,
та ми рани оздравяха.
Затова те добре гледам,
затова те добре пазя -
със крила ти сянка чиня,
със уста ти вода нося.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020