* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се млад Белчин,
млад Белчин, млада войвода
на Бяло море на брега
от тежка болест безцерна,
от тази пуста холера.
Няма си никой при него
не майка, нито бащица,
на братец, ни мила сестрица,
ни първо либе и дребни дечица.
Няма кой вода да му подаде,
устата да си разкваси,
сърцето да си разхлади.
Нито му крака вървяха,
нито му уста хортуват,
нито му очи поглеждат.
Над него ми се виеха
до две черни орлета -
едно му с крилца сянка правеше,
другото литна, прелитна,
през гори и през полета.
На бели Дунав то кацна,
в уста му вода налива.
Тогаз си Белчин продума:
- Орлета, мили братлета,
нямам си нищо при мене,
с нещо да ви отплатя.
Кога ми душа излезе,
с бело се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Орлета думат на Белчин:
- Бате ле, бате Белчине,
ти няма, братко, да умреш.
Ний ще ти сянка правиме,
ний ще ти вода носиме,
ти нищо, братко, не знаеш,
добро се мъчно забравя.
Знаеш ли, братко, помниш ли,
кога се, братко, заспали
вашата бяла казарма,
а ние бяхме отгоре,
отгоре, на връх кубето?
Ний бяхме много мьнички,
без перца, още без крилца.
Нашта майка орлица,
тя над кубето хвърчеше
и жално-милно грачеше,
а не мой да ни помогне,
живи в огън да не горим.
Пък ти команда даваше
на твойте млади момчета,
по-бърже вода да носят,
казарма да си огасят,
че ти си реши живота
през пламъците премина,
че се на кубе изкачи
и ни от гнездото извади,
и ни, братко, изгледа,
като две малки дечица.
Сега е ред на нази,
за тебе да се погрижим.
Дано те, братко, избавим
от тая пуста холера -
холера хатър не гледа,
холера милост не знае!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020