* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Марко,
млад Марко, младо юначе.
Та й лежал Марко, та й болял,
нема кой Марко да гледа,
да гледа Марко, да варди,
водица да му подаде,
водица колку лъжица,
жуните да си намокри,
устата да си разкваси,
сърцето да си разхлади.
Де ми се взеха, се взеха
орленца, сиви сукленца.
Те кат високо хвъркаха,
ниско си крила снемаха,
с крила му сянка вардеха,
с уста му вода носеха
устата да си разкваси,
сърцето да си разхлади.
Марко орленца думаше:
- Какво да ви харижа, подаря,
дето ме, холан, изгледахте?!
Орленца Марко думаха:
- Знаеш ли, Марко, помниш ли,
когато гората гореше
и ний сред гора пищяхме
на едно дърво високо.
Сиво си стадо пасеше,
край гората го въртеше,
край гората в нивята.
И ти се Марко присегна
с твоята кука кована
и ми гнездото събори,
че ни гнездото премести
в вашата нива трънлива.
Мина се два дни и три дни,
че закла вакло шиленце,
а че ни Марко донесе,
донеси и ни нахрани
и ти ни, Марко, изгледа.
Туй ще ни й, Марко, дарбата,
дарбата, Марко, платата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020