* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се сирак Марко,
я бре Марко, сирак Марко,
няма Марко кой да гледа,
отде се взе сиво пиле,
сиво пиле, пъстро орле,
та й кацнало на Марково,
на Марково десно рамо,
със крилца му сянка варди
със нехти му хлебец рони,
със уста му вода носи.
Не оздравя сирак Марко.
Отговаря сирак Марко:
- Ой те тебе, сиво орле,
сиво орле, пъстро пиле,
защо тъй ми икрам гледаш?
Отговаря сиво орле, пъстро пиле:
- Ой те тебе, сирак Марко,
знаеш ли, Марко, помниш ли,
кога Света гора гореше,
тате и мама изхвръкнаха,
мене ме, Марко, оставиха,
ми изгоряха краката,
краката до коленята,
ръцете до лактетте,
ти от коня, Марко, сляга
и ме, Марко, в ръце юдзе,
и ме, Марко, в пазва турна,
право ме дома занеси,
и на майка си думаше:
"Мамо ле, стара мале ле,
на ти, мамо, тва орленци,
гледай, мамо, да го изгледаш,
че отново да го пуснеш."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020