* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се юнак Марко
край морето на пясъка,
няма Марка кой да гледа,
няма мама, няма баща,
няма сестра, няма братец.
Зле си лежи юнак Марко.
Съгледа го сиво орле,
сиво орле накрай море,
че отиде, бре, въз Марка:
със крака му дърва сбира,
дърва сбира, огън кладе,
със криле му сянка брани,
със уста му хлебец носи,
хлебец носи да го храни,
със уста му вода носи,
вода носи да го пои.
Отговаря юнак Марко;
юнак Марко, болен Марко:
- Хой те тебе, сиво орле,
како съм ти добро сторил,
че ми толкоз икрам чиниш?
Отговаря сиво орле:
- Ой те тебе, юнак Марко,
юнак Марко, болен Марко,
не повниш ли като беше
ургунлука, бозгунлука,
че вървяха мало турци,
мало турци - три хиляди,
запалиха виша гора,
изгорели вито гнездо,
изгорели десно крило,
десно крило, десно краче.
Ази хвръкнах, на път паднах,
на път паднах, на кръстопът,
дето вървят мало турци,
мало турци, три хиляди.
Кой как мине, се стъпка ме,
се стъпка ме, поритна ме,
ти вървеше най-подиря,
повдигна ме и ме метна
на кончето на сапъта,
занесе ме в Цариграда...
Че купи ми въкло ялова,
че поръча да ме хранят,
да ме хранят, да ме поят,
и поръча да ми мажат,
да ми мажат люти рани,
да зарастат, да си хвръкна.
Храниха ме, поиха ме,
и оздравях, и си хвръкнах.
Затуй, Марко, ти слугувам
и затуй та аз милея,
аз милея и жалея.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020