* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се Марко
във гори зелени
в доли дълбоки.
Там си немал Марко
ни майка, ни баща,
ни братец, ни сестра,
нито първо либе.
Над Марка летели две сиви орленца.
Едното му с криле сенчица пазеше.
Другото му с човка водица носеше.
Лежал ми Марко цели три седмици.
Лежал и оздравял.
На орленца дума:
Ой ви вас орленца,
юнашки птиченца!
Елате при мене
нещо да ви питам.
Че какво ви струва
вашата услуга
плата да ви платя
борчлия дън оставам.
Орленца му думат:
Ой те тебе, Марко,
ти помниш ли, Марко,
кога е горяло в Одрин
манастира свети Димитрия.
Нашта майка мила
там гнездо била свила
и ний двама малки
не можем да хвърчим
от огън да се спасим.
Майка ни пищяла,
а пък ти Марко нас с гнездо си взел
настрана си ни изхвърлил.
Тогам нас нашта майка мила,
тя ни е повела,
в гора ний завела.
Там ни хранила и окриляла
докато отраснем
и на нас наръчва:
- Високо хвърчете,
широко гледайте
Марка си следете
на Марка се отплатете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020