* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Стоян
в зелена гора елхова,
под едно дърво високо,
че няма нийде никого.
Сал едно черно орленце,
орленце - черно гарванче,
с уста ми вода носеше,
с крилца му сянка пазеше.
Стоян орленце думаше:
- Орленце, черно гарванче,
какво си добро видяло,
че ме мен ти толкоз гледаш?
Орленце дума Стояне:
- Стояне, младо юначе,
знаеш ли, холан, помниш ли,
кога пожара гореше,
пожара - пожар в гората,
нази ни мама остави
на едно дърво високо,
ние в гнездо пишяхме
и ти, Стояне, там беше,
сиво си стадо пасеше,
че си кривака подаде
и ни от пожара изнесе.
Стоян орленце думаше:
- Орленце, черно гарванче,
кат си ме толкоз гледало,
още ме малко погледай,
дорде ми душата излезе,
че се наяжте и напийте
на бели меса, юнашки,
на черни кърви, хайдушки.
Дясна ми ръка отнежте
и я в село отнесете.
Нашата е къща най-лична,
най-лична и най-прилична.
Мама ще навън да излезе
и на вас ще да извика:
"Махнете се оттук, пущини!"
Тогаз ми ръката пуснете,
мама ще пръстен да види,
ще види и ще разбере,
че неин сина Стояна
се с душа разделил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020