* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Рада на жерави думаше:
- Жерави, крилца дунавски,
като нависоко хвърчите,
като на широко гледате,
не видяхте ли, жерави,
мой Стоян, моя стопанин?
Жерави думат на Рада:
- Мо, Радо, и да го видим,
то ний го не познаваме.
Рада на жерави думаше:
- Мой Стоян личен, приличен.
- Мо, Радо, той ли й твой Стоян?
Твой Стоян лежи, умира
във тая гора зелена
и няма кой да го гледа.
Две го орленца гледаха,
с крилца му сянка пазеха,
с крака му хлебец трошеха,
с гагичка вода даваха.
Стоян орленца думаше:
"Орленца, пилци дунавски,
какво сте добро видели,
че ме толкова гледате?"
Орленца думат Стояна:
"Знаеш ли, бате, помниш ли,
кога гората гореше
и ний на дърво пищяхме,
ти си кривака подаде
и ни от огън отърва?
Затуй те толкоз гледаме,
доброто се не забравя!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020