* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян
във тая гора зелена,
под това дърво високо.
Нямало никой при него,
сенчица да му направи,
само имало, имало
едно ми малко пиленце,
пиленце, черно гарванче,
с уста му вода носеше,
с крилче му сянка правеше.
Стоян пиленце думаше:
- Пиленце, църно гарванче,
ко съм ти добро направил,
та ти ми добро направи?
Пиленце дума Стояна:
- Стояне, холан, Стояне,
знаеш ли, холан, помниш ли,
га са москова биеше,
москова със турчина,
кървава роса порося,
та ми крилцата залепи,
та ти ме хвана, Стояне,
та ми крилцата разлепи,
та си дружинка застигнах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020