* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Абре, Марко, левент Марко!
Гради Марко висок чардак,
гради го, не догради го.
Малко нещо останало -
вратите и пенджурите
и тях Марко да догради.
Разболя се левент Марко,
няма Марко кой да гледа.
Гледал го е сив-бял сокол,
гледа го, та го отгледа.
Със крачка му лебец меси,
със уста го вода пои,
със крилца му сянка чесни.
Марко сокол проговаря:
- Бре, соколе, ти, пиле шарено,
га те питам, право да ми кажеш,
що ме така милно гледаш,
милно гледаш, жално думаш;
какво съм ти добро сторил,
добро сторил и направил?
Сокол Марку отговаря:
- Ей ти, Марко, добър юнак,
га ме питаш, ще ти кажа!
Знаеш ли, Марко, помниш ли,
кога горя град София,
град София, градището?
Аз бях, Марко, в градището,
в градището, във гнездото.
Изгоря ми краката,
краката до коленцата,
крилцата до ребърцата.
В Друм мина кираджии,
всеки мина и отмина.
Ти бе, Марко, най-отзад
и ти мина, не отмина ме,
ами си от конче посегна,
мене във гнездо досегна,
та ме урони от гнездото,
та ме качи на кончето,
та ме дома си занесе,
у дома ти, при майка ти.
Па на майка ти думаше:
"Гледай, мале, това пиле,
това пиле, юначина!"
Затова те милно гледам,
милно гледам, жално думам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020