* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Янина планина,
жива тя изгори гора габерова.
Сите пилци низ гора бяга,
сал остава кръстата орлица,
че си има малки орлета,
изгореха в нозе до колене,
изгореха й криле до рамене,
па си падна на царо в друми.
Всеки мина, всеки я отмина,
сал си мина Марко Кралевики,
он си взема кръстата орлица,
па я тури коня у зобница.
Занесе я у негови дворове,
па я даде на стара си майка.
Лекува я три месеца време,
лекува я, излекува я, па си хвръкна
връстата орлица, отиде у гора зелена.
Минало време, минало,
легна болен Марко у гора зелена,
нема кой водица да му даде,
ни водица, ни трошица хлебец,
сал се вие кръстата орлица.
Проговаря Марко Кралевики:
- Ой те тебе кръстата орлица
дали чакаш душа да излезне,
да изпиеш мойте ясни кърви,
да изядеш мойто бяло месо.
Проговаря кръстата орлица:
- Я не чакам душа да излезне
а си чакам помощ да ти давам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020