* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Легна Марко у бащина нива,
у нивата под китната круша,
да си поспи един час на сенкя.
Като заспа Марко добър юнак,
та си поспа тамън три денове.
Окол пладне слънце го огрева.
Съгледа го негде от некъде,
съгледа го църна орлетина.
Долетела църна орлетина,
наднесе се над китната круша,
та видела, че е Марко юнак,
та па слезна доле на земнята -
с крила трепка, та му сенкя чини,
с клюница му водица преноси,
та си пои Марко добър юнак.
Сепнал се е Марко, събудил се,
та па Марко на орел говори:
- Слава Богу, църна орлетино!
що съм тебе толко добро правил,
та тизека мене добро правиш?
С крила трепчеш, та ми сенкя чиниш,
с клюница ми водица доносиш?
Отговаря църна орлетина:
- Да знаеш ли, Марко, да паметиш ли,
кога даде Господ ясен огън,
та запали Янина планина -
вдигна пламик до темни облаци.
Ние бехме у високо дърво
две орлета, две мили братета.
Запали се наше вито гнездо,
а не можем още да литнеме,
та паднахме доле на земнята,
на земнята на рамни друмове.
Проминаха шестдесе юнаци,
се юнаци със добри коньеве.
Си юнаци мене заминаха,
тизе беше, Марко, най-назаде -
като виде мои люти болки,
тизе слезна от добрата коня,
превърза си мои люти рани,
па ме хвана за десното крило,
та ме качи коню на теркия -
отнесе ме на твоята дома,
та ме даде на твоята макя,
та ме чува тъкмо три години,
доде мене крила изкараха,
та си литнах по широка земня.
Па съгледах Марко добър юнак,
че си лежит под китната круша,
окол пладне слънцето огрева.
Азе слезнах доле на земнята -
с крила трепчем, та ти сенкя чиним,
с клюница ти водица преносим.
Затова ти, Марко, добро правим,
защо тизе мене добро прави.
И оно е божия гаведина,
та па знае добро що е било.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020