* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се китка буренова,
изгорела гора габерова,
що би пиле из гора избега,
сал остана кръстата орлица
със орлета малки, слабокрилки.
Изгореха нозе до колена,
изгореха криле до рамена,
изгореха кръстати орленца.
Паднала е на равни друмове,
а по друми юнаци вървеха,
кой ка мине, всеки я замине.
Подир беше Кралевичи Марко,
Марко мина, Марко не замина,
нал се сведе от кон със десница,
па я качи коньо на теркия,
занесе я дома на дворове
и на майка потийо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
я приготви билки и мехлеми
да превържеш кръстата орлица,
да превържеш тия люти рани!
Загрижа се нему стара майкя,
превързала кръстата орлица,
лекува я три недели време,
оздравела кръстата орлица,
па я пусна у гора зелена.
Нетна Марко да се порасоди
и да иде манастири нови.
Три дни ходи низ гора зелена,
нигде нема вода да намери
той да пие и кон да напои.
Па си легна Марко добър юнак,
па си легна у забрава тежка.
Съгледа го кръстата орлица,
над него е криле разперила,
на Маркоте сенкя направила.
Тогай Марко на орлица дума:
- Вала тебе, кръстата орлице,
дал се виеш кърви да ми пиеш?
Отговаря кръстата орлица:
- Стой, не думай, побратиме Марко,
да знаеш ли, побратиме мили,
ка се пали Янина планина
и изгоре гора габерова?
Що би пиле из гора избега,
я останах със малки орленца
изгореха нозе до колена,
изгореха крила до рамена,
я си паднах на друми широки.
По друми си юнаци вървеха,
кой как мина, всеки ме замина
ти ме качи коньо на теркия,
занесе ме дома на дворове,
твоя майка рани ми изцери
и ме пусна у гора зелена.
Кажи, братко, от що болен лежиш!
Проговори Марко добър юнак:
- Три дни ходим из гора зелена,
нигде нема вода да намерим,
я да пием и кон да напоим.
Излетела кръстата орлица,
у клюница вода му донела,
стана Марко от забрава тежка
и си тръгна нови манастири.
Край манастир калугерче слепо,
кръшно свири с гусла яворова
и със нея кръшни песни пее:
- Бог те убил, от Прилепа Марко,
с Вили ходиш, с Вили се братимиш,
а не видиш Вили какво прават,
как събраха извори студени
у сред гора у високо дърво,
по све сухо, вршине зелено,
и до него стара самовила -
който иска водица да пийне,
самовила баждарлъци зима -
кому око, кому десна ръка,
а па кой ги със добром не дава,
нему Вила двете очи зима!
Постоял е Марко, послушал го,
не отиде манастири нови,
нал се върна низ гора зелена
да си търси оной сухо дърво,
по све сухо, вършине зелено.
Потърсил е Марко, намерил го,
и до него стара самовила
и на Марко потийом говори:
- Вода искаш, непознат юначе,
или око, или десна ръка,
и тогай че водица да пиеш!
Разлюти се Марко добър юнак
и извади сабля дипленица,
та погуби стара самовила
и отсече оной сухо дърво -
потекоа извори студени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020