* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Янина планина,
изгорела горица зелена,
изгорела гора габерова,
се са пилци низ гора бегали;
и изгоре той големо дърво.
И имало той големо дърво,
у дървото той големо гньездо,
у гньездото кръстато орленце,
имало е ситни дробни пилци,
та не стело пилци да остави;
изгорело той големо гньездо,
изгорели ситни-дробни пилци,
изгорело кръстато орленце,
изгорели нозе до колена,
изгорели крила до рамена;
паднало е кръстато орленце,
паднало е низ големо дърво,
паднало е низ големо гньездо,
паднало е на пуста поляна,
на поляна до равни друмове.
Па си пошли седемдесет души,
седемдесет се млади юнаци,
да си мира земя покрайнина;
Па ойдоха, земя умириа.
Върнаха се седемдесет души,
седемдесет се млади юнаци,
па минаха през гора зелена,
а орленце на друмове лежи.
Всеки мина, всеки го подритна.
Най-отзад е Марко добър юнак
он си мина, он го не замина,
нел се сведе от добрата коня,
та си взе кръстато орленце,
та го тури коню на теркия,
па си ойде на свои дворове,
па остави кръстато орленце,
остави го у хладни одаи,
у одаи, у благи ябуки.
Па на майкя потийо говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
прави, мале, той благи мехлеме,
да лекуваш кръстато орленце,
да лекуваш, да го излекуваш,
ега може да гоизлекуваш.
Лекува го Марко стара майкя,
лекува го, излекува го,
излекува кръстато орленце.
Па го везе Марко добър юнак,
изнесе го на високи чардак,
па го пущи от хладна пенджера,
та си литна кръстато орленце,
залете си у гори зелени.
Паси Марко кираджиа стана,
та си Марко по друмове ходи.
Па Маркоте неволя ванало,
поболи се Марко добър юнак,
па си лежа три месеци дъна.
Боздиса се Марковата мърша,
боздиса се, Марко, усмърде се,
па не може Марко да си стане,
лежи Марко, от место не стае.
Набраха се църни орлетини,
набрали се сюрия орлове
да си пия Марко зърни кърви,
да си вадя Марковите очи.
Кога виде кръстато орленце,
кога виде изпод ясно небе,
пущило се изпод ясно небе,
та си падна на църната земя,
та разгони сюрия орлове.
Разгони ги кръстато орленце,
па се вие над Марка юнака,
крила пери, та му сенкя прави,
у клюница водица доноси,
та си пои Маркоте юнака.
А Марко му потийо отговаря:
- Фала тебе, църно орлетино,
що се виеш тизе нади мене?
Дал се виеш кърви да ми пиеш,
ил се виеш душа да ми вадиш?
А орле си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко, побратиме,
брей стой, Марко, той дума не думай.
Ни се вием кърви да ти пием,
ни се вием очи да ти вадим,
ни се вием душа да ти вадим.
Много има измет да ти правим,
ти си мене млада побратима.
Да знаеш ли, Марко, ил не знаеш,
ка изгоре Янина планина,
ка изгоре той големо дърве,
а се пилци низ гора бегаха,
а я имах ситни-дробни пилци,
та не можах пилци да оставим,
та изгоре той големо гньездо,
изгореха ситни-дробни пилци,
изгореха нозе до колена,
изгореха крила до рамена.
Па минахте седемдесет души,
ка минахте през гори зелени,
всеки мина, всеки ме подритна,
а ти, Марко, най-отзаде беше,
ти си мина, ти ме не замина,
на се сведе от добрата коня,
та ме взе, на коня ме качи,
та ме тури коню на теркия,
занесе ме на твои дворове
па на майкя тийо отговаряш:
- Леле, мале, леле, стара мале,
прави, мале, той благи мехлеме,
да лекуваш кръстато орленце,
да лекуващ, да го излекуваш.
Послуша те тебе стара майкя,
та си прави той благи мехлеме,
лекува ме и излекува ме.
Кога беше на ден на Петровден,
изнесе ме на високи чардак,
та ме пущи от хладна пенджера,
я долетех у гори зелени.
Фала тебе, Марко добър юнак,
много има измет да ти правим,
ти си мене добро направило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020