|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
между две гори зелени,
между два бистри кладенци.
Няма кой да го погледне,
сенчица да му направи,
водица да му донесе.
Намерило се славейче,
славейче, птиче най-малко -
с криле му сянка пазеше,
с уста му вода носеше.
Стоян славейче думаше:
- Славейче, птиче най-малко,
какво ти добро направих,
че ми водица ти носиш?
Славей Стояне думаше:
- Знайш ли, Стояне, помниш ли,
кога гората гореше,
всички край мене минаха,
ти само подир вървеше.
Смядово, Шуменско; хороводна (СИБ 2/1973, № 1069 - "Славейче
се грижи за болен юнак").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|