* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Стоян
в зелена гора букова!
Неговата верна дружина
Стоян на ръце носеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, наша войводо,
не си ни нищо ти казал,
имаш ли майка и баща
и още братя и сестри,
при тях да те занесем,
дано по-скоро оздравееш,
дружина да си поведеш,
да си турците прогоним
от нашата земя прекрасна!
Стоян момчета думаше:
- Момчета, верни събрани,
аз имам майка и баща,
нямам си братя и сестри.
Не зная нищо веч за тях.
Станало е девет години,
както съм в гора избягал
да не ме турци уловят.
Вие си дружина, вървете,
мене ме вече оставете,
аз ще, момчета, да умра.
Дружина Стоян остави
под дърво сухо крешево.
Орлица при Стоян отиде,
с крила му сянка вардеше,
с човка му вода даваше,
черни си меса късаше,
Стояна да си нахрани.
Стоян орлица думаше:
- Орлице, юнашка птице,
ако аз, орлице, оздравея,
с какво ще ти изплащам?
Орлица дума Стоян:
- Байне ле, бате Стояне,
знаеш ли, още помниш ли,
кога гората гореше?
Моите малки орлета,
на дърво в полог седяха.
Ти се на дърво покачи
и ги с полога ти взема,
и ги от огън отърва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020