* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Море, Стояне, Стояне!
Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина,
на четирите дялове,
та не е видял млад Стоян,
как се бачия градило,
как се е стадо доило,
как се сирене сирило,
как се е масло делило.
Гледа го Велко, гледа го,
гледа го Велко, чува го
всичкото лято, драго ле,
често му хлебец подава,
макар във три дни коричка,
по-често вода студена,
макар девета снощница.
Кехая Велку надума:
- Велко ле, бре млад одаджи,
не съм те главил, Велка ле,
болни болници да гледаш,
тежка одая да караш,
да караш и да стовараш -
петдесе коня одайни
и петнайсе овчарски!
Велку е хатър станало,
та па при Стоян отиде,
та на Стояна думаше:
- Стояне, болно болниче,
би що би лято, мина се,
дошло е време, Стояне,
бачии да се развалят,
стадо надоле да слази;
ами теб, море Стояне,
дали на кон да те качим,
ил тука да те оставим
бачии да ни зачуваш,
бачии за догодина?
Стоян си Велку думаше:
- Велко ле, бре, млад одаджи,
бръкни ми в дясна пазува,
извади жълта жълтица,
вземи си, Велко, айлъка,
що ме си, Велко, погледал,
погледал, Велко, почувал
всичкото лято, драго ле.
Още ще да ти се моля,
нето ме на кон качвайте,
нето ме дома карайте,
нички ме в агъл турете,
с бял ме пещемал прекрийте.
Още ще да ти се моля -
кога надоле слазате,
леком стадото карайте,
на овни звънци свалейте,
на коне юзди златени,
мълком цетата мамете,
млад Стоян да ви не чуе,
че колко ми е усилно,
още ща толко припадна.
Велко си Стоян послуша,
бръкна му в дясна пазува,
извади жълта жълтица,
та си зе Велко айлъка.
Нички го в агъл туриле,
с бял го пещемал завиле,
кога надоле слазиле,
леком стадото карали;
на овни звънци свалиха,
на коне юзди златени,
мълком цетата мамиа.
Кога надоле слезоа,
кога далеко отишли,
Велко се назад повърна,
та си към Стоян погледна;
над Стояна се виеха
два орла, два мили брата,
Стоян на орли думаше:
- Два орла, два мили брата,
по се нагоре вдигнете,
доде ми душа излезе,
па си тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кръви напийте,
че колко ми е усилно,
още ми повеч припада.
Два орла кажат Стояну:
- Море, Стояне, Стояне,
та не сме дошли, Стояне,
месото да ти ядеме,
кръвите да ти пиеме,
ами сме дошли, Стояне,
Стояне, да те питаме -
що ще си искаш понуда,
понуда да те понудим.
Знаеш ли, море, Стояне,
знаеш ли, море, помниш ли,
кога отдоле идохте,
отдоле от зимовища,
а то си пожар горехме,
като горехме, пищехме -
ти си гегата подаде,
ти ни из пожар извади,
та па ни дома занесе,
при твойта стара майчица,
с пресно ни млеко окъпа,
със сметана ни намаза,
та ни раните оздрави,
та си високо хвръкнахме.
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата,
нищо ви не ща понуда,
току ви иска, два орла,
карловска бяла симида,
видинска бистра ракия.
Кога зачуа два орла,
един във Видин отиде,
та си донесе Стояну
видинска бистра ракия;
втори в Карлово отиде,
та си донесе Стояну
карловски бяла симида.
Та си е хапнал млад Стоян,
та си е хапнал и пийнал,
та си оздрави млад Стоян,
та си дружина пристигна,
та си на велят отиде.
Дружина му се чудеха
и на Стояну думаха:
- Аферим, мори Стояне,
ти си си младо юначе
най-много на си юнаци!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020