* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млад войвода,
между две гори зелени,
на една равна полянка,
дето сенчица нямаше.
Никой го не знае къде е,
водица да му донесе.
(...)
че устата намокри
и си крилца разпери,
да му сенчица направи.
Стоян славейче думаше:
- Славейче, малко птиченце,
какво ти добро направих,
та ми водица донесе,
че ми устата намокри
и с крилцата си сянка ми направи?
Славейче дума:
- Стояне, млад войвода,
знаеш ли, байно, помниш ли,
кога гората гореше
и аз в огън останах
и моите дребни пиленца?
Вие през гора вървяхте
и ми пиленца чувахте,
как пищят, байно, в огън.
Никой се, байно, не върна,
та пиленца да ми избави,
само ти се, байно, обърна
и се назад върна,
та ме от огън избави
с моите дребни пиленца!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020