|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
навръх ми Стара планина.
Мрамор му камък - възглавка,
от гора листа - завивка,
зелена гора - постелка.
Няма ли кой да погледне,
водица да му донесе?
Отде се е, холан, взело
едно черно орленце,
черно орленце, пиленце.
То с уста вода носеше,
с крила му сянка пазеше.
Стоян орленце думаше:
- Орленце, черно пиленце,
какво добро от мене видя,
че с уста водица носиш,
с крила сянка пазиш?
Орленце думаше Стояну:
- Стояне, млада войвода,
помниш ли, Стояне, помниш ли,
кога Габрово гореше?
Ние бяхме мънички,
от огън щяхме да изгорим.
ти ни, Стояне, извади,
извади и избави!
Шумен (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|