* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Паднала е слана есенна,
есенна слана, студена,
та изгорила, изсушила
на равно поле тревата,
на буйна гора листата.
Само едно дърво остана,
а под дървото стояха
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
и седем бели байрака.
Вярна клетва сторили,
който се болен разболей,
по редом ще го гледат,
заредом ще го носят,
както го майка носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Всичките болни лягали,
легнали и оздравяли.
Поредом ги гледали,
заредом ги носили.
Заболял ми е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
няма кой да го носи,
кой водица да му даде.
Орле се в небеса виело,
с човка му вода носело,
с крилце му сянка пазело.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020