|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Паднал ми ранен млад Стоян
във тая гора зелена,
във тая Пирин планина.
Никаква рода край него,
ни таткова му, ни майкина,
само над него орлица,
с криле му сянка правеше,
с уста му вода носеше.
Стоян орлица думаше:
- Черна ле, черна орлице,
с криле ми сянка ти правиш,
с уста ми вода ти носиш,
ти само чакаш да умра,
да ми изпиеш очите
като два бистри кладенца,
да ми изгризеш лицето
като червена ябълка.
Орлица Стоян думаше:
- Стояне, млада войводо,
повниш ли, Стоян, знаеш ли,
кога се Пирин запали?
Моите дребни дечица,
тия във огън горяха,
ти се във огъня хвърли,
да ми децата отървеш.
Садово, Гоцеделчевско; инф. род. в Илинден, Гоцеделчевско (СбНУ
60-2/1994, № 1438 - "Благодарна птица се грижи за болен юнак - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|