|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Разболя се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
сред поле широко
под едно ми дърво високо.
Няма кой вода да му подаде
устата да си разкваси.
Стоян на конче думаше:
- Конче, църно гарванче,
копай, конче, копай,
дано ми водица изкараш.
Конче на Стоян думаше:
- И копах, Стояне, копах,
до църна грива потънах,
но водица не найдох.
Зададе се пиле бюлбюлче
в човека водица донесе
на Стоян устата разкваси.
Стоян на пиле шилом говори:
- Пиленце, пъстро славейче
какво ти добро сторих
та ми водица донесе.
Пиле на Стоян думаше:
- Помниш ли, Стояне, помниш ли,
когато гората гореше
ти мен и пилци ми спаси.
Росен, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|