* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Огън пламна Янина планина,
та запали гора габренова.
Си са пилци низ гора бегали,
сал остана кръстата орлица
да се вие над гнезденце малко,
да запази мънички пиленца.
Огън пламна, та й крила опърли,
та си падна на широки друми.
Всеки мина, всеки я замина,
Марко мина, той я не замина,
та я тури коню у зобница,
отнесе я дома на дворове,
излекува нейна люта рана
и я пущи здрава здравеничка.
Па си шета Марко добър юнак,
па си шета гори и планини,
да обходи свети манастири,
па си ойде у сухата гора.
Припило се Марко студна вода,
нема Марко вода де да пие,
досова му коня да си боде,
да си пие конски църни кърви,
па си падна на трева зелена.
Литом слита кръстата орлица
и се вие над Марко юнака.
Я Марко й потийом говори:
- Ой те тебе, кръстата орлице,
дал се виеш сенка да ми пазиш,
ил се виеш кърви да ми пиеш?
Я она му потийо говори:
- Ой те тебе, Марко Кралевичи,
зер не помниш, зло да те не помни,
кога пламна Янина планина,
та запали гора габренова?
Всички пилци низ гора бегаха,
аз останах над гнезденце малко
да завардим мънички пиленца,
огън пламна, крила ми опърли,
та си паднах долу на друмове.
Всеки мина, всеки ме замина,
ти замина, ти ме не замина,
а ме сложи коню у зобница,
занесе ме дома на дворове,
излекува мой люти рани
и ме пущи здрава здравеничка.
И започна кръстата орлица
със клюнченце вода да му носи,
дор се Марко на нозе повдигна.
Па си яхна коня Шарколия
да обходи свети манастири.
Отдалече калугер му вика:
- Бог убил те, Марко Кралевичи,
с Вили живуваш, с Вили се братимиш,
а не видиш Вили що ни прават -
пресъхнаха извори в планина
и си вземат баждърлъци тежки -
кому око, кому десна ръка,
а па кой ги със добро не дава,
нему Вили двете очи вземат.
Я Марко му нищо и не рече,
а подкара коня нанагоре
и си ойде горе в планината.
Отдалек го Вила согледала
и на Марко потийо говори:
- Ой те тебе, непознат делийо,
що чеш мене армаган да дадеш
дали око или десна ръка?
Я Марко й нищо и не рече,
па си кара коня къде нея.
Ка го позна вила-самовила,
па на Марко потийом говори:
- Не познах те, зло да те не помни!
Какво искаш, това че ти дадем,
само мене жива да оставиш.
Я Марко й нищо не продума,
а извади сабя дипленица,
та отреза нойна руса глава,
та си пусна вода у планина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020