|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Разболя ми се Крали Марко
на беломорски брегове.
Нали ми Марко заболя,
та няма кой да го погледне.
До два ми орли летяха
и та си Марко гледаха,
с крилца му сянка вардеха,
с клюнки, вода му носеха
и те си Марко гледаха.
Марко орлета думаше:
- Ой ви ва вази, орлета,
каква наплата искате,
бре вази да ви заплатя?
Орлета Марко думат:
- Марко ле, кралюв сине,
ние заплате нещеме,
помниш ли, Марко, знаеш ли,
кога гората гореше,
а нашата мила майчица
в гората гнездо извила,
и нази мила добила,
не може да ни отърве,
пък ти си с конче там беше,
и си ни от там отърва.
Който си добро направи,
той си и добро намира.
Разсоха, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|