* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Стоян
между две гори зелени,
между две реки големи,
няма кой сенчица да му направи,
водица да му донесе.
Научило се е соколче,
соколче, птица юнашка,
денем му с криле сянка пазеше,
вечер му с човка вода носеше.
Стоян соколче думаше:
- Соколче, птицо юнашка,
какво ти добро аз сторих,
та с криле сянка ми пазиш
и с човка вода ми носиш?
- Знаеш ли, бате Стояне,
когато беше хайдутин,
кога из гора ходеше,
със твойта вярна дружина?
Гората, кога гореше,
ази бях пиле мъничко,
криле ми бяха опърлени.
Ти покрай мене мина
и ме от огъня избави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020