* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Сама се пушка оттегна,
маре Йоване, Йоване,
на връх на Стара планина
между два бора високи,
та е удрило, удрило
два брата до два близнака
на име Йован и Стоян.
На Йован душа излезна,
на Стоян още не беше.
Над них летеха два орла,
като летеха, ехтеха,
като паднаха, гръмнаха...
Стоян на орли говори:
- Таком ви бога, два орла,
сега се нагор вдигнете
доде ми душа излезне,
с уста ми вода давайте,
с крилца ми сенкя правете.
Като ми душа излезне
па тогай доле слезнете,
бело се месо наяжте,
бело ми месо юнашко,
лева ми ръка изяжте,
десна ми ръка вземете,
та я носете, носете
във наша мала градинка,
па я турете, турете
под бел, под червен трендафил.
Майка да бере трендафил
и че ми види ръката,
та че си спомни, припомни,
че е имала, имала
два сина до два близнака.
Орли на Стоян говорят:
- Та не сме дошли, Стояне,
месото да ти ядеме,
кървите да ти пиеме,
ние сме дошли, Стояне,
услуга да ти правиме.
Знаеш ли, а бре, Стояне,
кога във пожар горехме,
тизе си стадо пасеше,
та си тояга подаде,
та ни низ пожар извади.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020