* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се й млад Драган
във зелената горица.
Като си Драган ехтеше,
елова гора звънтеше.
Никой Драгана не знае.
Толкоз Драгана знаеше
орленце, черно пиленце;
то над Драгана трептеше,
с крилца му сянка вардеше,
с крачка му хлебец подава,
с калвун му вода носеше.
Драган орленце думаше:
- Орленце, черно пиленце,
защо ми гледаш хатъра,
кво съм ти добро направил?
Орленце дума Драгану:
- Знайш ли, Драгане, повниш ли,
ти беше клето сираче.
сираче, чуждо аргатче,
чуждите кози пасеше,
че се гората запали,
ти ме от гнездо извади,
затуй ти гледам хатъра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020