* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Янина планина,
огън плану в Янину планину,
в планину - дърво най-високо,
най-високо и пай най-широко,
дърво било оно орехово,
у дървото - гнездо извиено,
извила га кръстата орлица,
у гнездото - кръстата орлета.
Изгорела Янина планина,
изгорело дърво орехово -
че изгору кръстата орлета,
а орлица над гнездо се вие,
и се вие, и си жално пищи.
Обгорела крила до рамене,
обгореле ноги до колене
и орлица на друмове падла.
По друмове путници миную,
па орлицу они подритую,
та е падла поди равни друми.
Марко било дошол покраини д' иде,
гледа Марко под равни друмове,
де орлица крила разперила -
обгорела крила до рамене,
обгореле ноги до колене.
Марко вати кръстату орлицу,
та ю тури коню на теркию,
однесе ю дома на дворове
и на майкю думе беседуе:
- Вала тебе, моя стара мале,
да излечиш кръстату орлицу,
щом излечиш тее люте ране,
да ю пущиш към горе зелене.
И майкя е тава направила -
излечила кръстату орлицу,
пущила ю към горе зелене.
Марко било по лова отишъл,
три дни ходил по горе зелене,
нигде нема Марко вода да намери,
нито Марко лице да пролади,
нито Марко воду да си пие.
вечим Марко на умор е падал,
коня връзал за дуби широки,
легъл Марко - вечим че умира.
Нади нега си се вию три църни орлине,
саде они ми гледаю очи да заклопи,
да изпию нему църни кърви.
От негде е дошла кръстата орлица,
гледа она - орли си се вию.
Ей, долетела кръстата орлица
и видела, че Марко е падал,
разгонила кръстате орлине,
па тъгая Марко с клонье сенкю направила
и с криле пай му сенкю прави,
и от извор с клюницу водицу доноси,
та на Марка чело да пролади.
Съживе се Марко Кралевиче
и си позна кръстату орлицу,
позна си ю ноге гореле,
та се двама братимили,
братимили и се цаливали -
юнак Марко и юначна птица,
ей, юнак Марко и птица орлица!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020