* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Сама се пушка отпела
на Стоянова бачия,
та ударила двамина,
двамина, две мили брате,
Стоян и па Йована.
Йован на место душа дал,
Стоян е болен останал,
та лежи всичкото лето,
та си не видел млад Стоян
ка ся бачия градила,
ка са сирене сирило.
Време е дошло, Стояне,
бачия да се разтури,
овце да слазат надоле,
надоле към зимовище.
Велко си пита Стояна:
- Стояне, премлад кехая,
ами теб, маре Стояне,
дали те на кон качиме,
та дома да те караме,
ил да те тука оставим,
та да ни чуваш бачия,
бачия за до година?
Стоян си Велку говори:
- Велко, премлад одаджия,
одаджия, караколучи!
Не съм те главил, Велко ле,
болни болници да караш,
да караш, Велко, да гледаш;
но те съм главил, Велко ле,
стока ми, Велко, да гледаш,
конете, Велко, овцете.
Азе ще тука да седя,
тебе ще да си заръчам,
тежка одаа да свалиш,
да слезеш доле во поле,
ти запри тежка одаа;
на коне звонци да свалиш,
на коне, Велко, на овце;
че като че звънтат,
то усилно ми доходи.
Послушал Велко Стояна,
та свали тежка одаа,
слезоха доле во поле,
той запря тежка одаа,
свали на коне звънците,
на овни звънци осваля.
Кога се назад обърна,
над Стояна се виеха
три орли, три мили брате.
А Стоян ми се молил:
- Три орли, братя да ми сте,
повдигнете се по-нагоре,
доде ми душа излезе,
па тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кърви напийте;
десна ми ръка не яжте,
най я во уста вземете.
Заран е света неделя,
Рада ще рано да рани,
Рада двора да помете,
ръката да ми вземете,
пръстена да ми познае.
Тия паднаха три орли,
та па ся молят Стояну:
- Не сме ти дошли, Стояне,
кръвта да ти пием,
месата да ти ядем;
али сме дошли, Стояне,
понуда да те понудим,
че лежиш болен, неволен,
неволен всичкото лето.
Маре знаеш ли, Стояне,
кога идеше отдоле,
отдоле от зимовище,
па силен пожар гореше,
ние во пожар пищехме,
мънинки во вити гнезда;
а ти огъня погази,
са ни из огън извади,
та па ни дома занесе,
та па ни гледа майка ти;
с прясно ни мляко капеше.
И с сметана ни мажеше,
с черни череши ни ранеше.
Гледа ни, та ни отгледа,
растухме и порастохме,
станахме силни юнаци.
Тогава продумал Стоян:
- Три орли, братя да ми сте,
нали сте дошли, три орли
понуда да ме понудите;
дощяло ми се, три орли,
едренска бистра ракия,
от трон тронски стафиди,
в Бялограда бял симит.
Тия хвръкнале три орли,
та па три страни разнело,
и 'се во уста донели,
та понудиле млад Стоян,
та си ми Стоян оздравил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020