* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Маре Стояне, Стояне!
разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина.
Нямало кой да го гледа,
гледали са го два орла,
два орла, два мили брата:
с уста му вода носиле,
с крила му сенка чинеле.
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата!
По-нагоре се вдигнете,
догде ми душа излезе,
та па тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
бяло е месо юнашко
черни са кърви левентски.
А орли кажат Стояну.
- Море, Стояне, Стояне!
Та не сме дошли, Стояне,
кървите ти да пиеме,
ами сме дошли, Стояне,
теб да си юнак гледаме.
Знайш ли, Стояне, паметвиш,
кога в пожара горехме,
ти си тояга подаде,
та ни из пожар извади?
Стоян на орли говори:
- Два орли, два мили брата!
Аз немам мило братенце,
вие сте мене два брата,
знайте ли мойте дворове?
Там има дърво кръстато,
идете в мойте дворове,
паднете на това дърво,
та жално-милно грачайте:
"Ти Стоянова майчице,
я хайде да те заведем,
при твоего сина Стояна,
че бежи, та ще умре;
че му си ризи ошила
на личен ден на Прокопий,
и люто си го проклела;
пуста се клетва сбъднала,
сбъднала скоро стигнала."
Послушале го два орла,
па си на двора отишли,
та на дърво паднали,
па жално-милно грачале,
излязла майка Стояну,
та е со орли отишла
та я при Стоян завели
на връх на Стара планина.
Кат го видяла майкя му
жива го тя прегърнала,
а мъртви се разгърнале.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020