* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Сговорале се овчаре
дег да направат бачии.
Стоян им тийо говори:
- Дружино верна, сговорна,
дай да изградим бачии
на тая Стара планина,
на планина, на Мургаш:
широко е за бачии,
високо е за пладнище.
Като бачии градиле,
Стоян се болен поболи,
та лежа Стоян, та лежа
целото лето летовно:
не си е видел млад Стоян
как са овците доиле,
как са сирене сириле,
как се е максул вземало
Кога е било приесен,
сиренето са продали
и парите разделили,
и на Стояна дел дале,
па на Стояна говорят:
- Море Стояне, Стояне,
Стояне, наша кехайо!
Се се полето пожана
и ливадето покоси,
та ща и ние да слезем,
та как ще тебе свалиме:
с кола ли да те караме,
на кон ли да те качиме?
Стоян им тихо говоре:
- Дружино верна, сговорна,
нито ме с кола карайте,
нито ме на кон качвайте,
на ме турете, турете
вов тия нови егреци,
вов тия нови загоне:
с бел ме япунджак завийте,
на возглаве ми турете
моята златна тояга
и моите медни кавали!
На овни звънци свалете,
млъком си пцета мамете,
па леко стадо карайте,
та доде стадо отиде,
давно ми душа излезе!
Послушале го дружина,
та го туриле, туриле
вов тия нови егреци,
вов тие нови загоне:
с бел го япунджак завиле,
на возглаве му туриле
негова златна тояга,
негови медни кавали;
на овни звънци свалиле.
Млъком си пцета мамиле,
па леко стадо карали.
Тамън си стадо отвеле,
завиле са се два орли,
два орли, два кръстотеле.
Стоян им тихо говоре:
- Вийте се, вийте, два орли,
по-нагоре се извийте,
доде ми душа излезе,
та па тогава паднете:
бело се месо наяжте,
черни се кръви напийте!
Два орли кажат Стояну:
- Знаеш ли, море, повниш ли,
кога бе младо телчарче,
в усойна пожар гореше -
ниа в пожара пищехме,
а тизе, море Стояне,
десна си ръка прежали,
та ни низ пожар изведе,
та па ни дома занесе -
майкя ти, море Стояне,
с пресно ни млеко капеше,
сас сметана ни мажеше,
доде ни раните оздрави,
па ни тогава пущихте!
Та не сме дошли, Стояне,
месото да ти ядеме,
кръвите да ти пиеме,
на сме си дошли, Стояне,
понуда да ти донесем -
що ти се яде и пие?
Стоян им тихо говоре:
- Два орли, мили два брата,
мен ми се яде и пие
от Белград бели симиде,
от Дима димска ракия,
от дива коза сирене
и пресно млеко заешко.
Та са донели Стояну
от Белград бели симиде,
от Дима димска ракия,
от дива коза сирене
и пресно млеко заешко.
Ка го е изел и изпил -
и Стоян си е оздравел!
Па си с кавали засвири,
че си по стадо отважда,
та го е стадо зачуло:
овците реват - не връват,
пцетата вият - не връват,
доде си Стоян пристигна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020