* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се й бре Марко,
навръх на Стара планина,
на това гнездо орлово.
Зле лежи Марко, зле боли,
няма кой да го погледа,
сенчица да му направи,
водица да му подаде.
Отде се взема туй пиле,
туй пиле бре соклолово:
с криле му сянка пазеше.
Марко на пиле думаше:
- Пиле ми бре соколово,
с уста ми вода ти носи,
с криле ми сянка ти пази,
дорде ми душа излезе -
с бяло се месо ти наяж,
с черни се кърви ти напий.
Пиле си дума не дума,
ала на Марка продума:
- Марко льо, делибашино,
Марко льо, мой побратиме,
аз не съм, Марко, бре, пиле,
я най съм твоя побратим,
побратим, верен другарин,
дето го Стоян викаха.
Знаеш ли, Марко, помниш ли,
гато се, Марко, биеха
турчина и московеца?
Нази ни двамка плениха,
че те на бе закараха
на Малошката планина,
баш топаджии да бъдем
във турска войска османска.
Като надоле погледнах,
надоле къде полето -
се бели, Марко, руснаци,
синките с бели капели.
Колкото бели капели,
дваж ми по-бели руснаци,
като пролетна росица,
кога ми рано пороси
на моми равни градинки,
в градинки равен босилек.
Гледах ги, Марко, гледах ги,
жалба ми сърце налея,
на смеях, Марко, не можех,
не можех да ги изтрепвам.
От жалости, от милости
болен се, Марко, разболях,
разболях болен, та легнах,
че ти ми вода носеше,
че ти ми сянка правеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020