|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Паднал ми Стоян млад юнак,
млад юнак, млада войвода
в тая гора зелена
зелена гора хайдушка.
Никой край Стоян нямаше,
раните му да привърже,
водица да му подаде.
В небе се вият два орла,
два орла дор два сокола.
Стоян орленца думаше:
- Вийте се вийте, орленца,
тогаз се снишете
с бяло ми се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Орленца думат Стояня.
Бате ле, бате Стояне.
Ний не сме дошли, бате ле,
месото да ти ядем,
кървите да ти напием.
Хем най-сме дошли, бате ле,
с човките вода да носим,
с крила ти сянка да пазим,
дано те, бате, избавим.
Никюп, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|