* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се Марко,
Марко, крали Марко,
в гора зелена, до вода студена.
Постеля му била зелената трева,
покривка му била на гора листата,
възглавка му била самороден камък.
Кат си лежи Марко, кат си лежи и боли.
Над глава му седят две сиви орлета,
две сиви орлета, диви гадове,
с човки му вода носят,
с крила му сянка пазят.
Марко им се моли:
- Орлета, братлета,
хубаво ме гледайте,
дано да оздравя,
дарба ще ви даря -
човки ще позлатя,
крила ще посребря.
Орлета отговарят:
- Ой те тебе, Марко,
ти знаеш ли, Марко,
когато горяха царюви палати,
царюви и кральови,
пък ний бяхме, Марко,
горе на кубето, горе във гнездото,
пък ти, крали Марко,
бягаш, гасиш, викаш:
"Тичайте, бре, хора,
тичайте, гасете, орлите спасете,
те са на кубето, голи във гнездото!"
Никой не се нае в огъня да влезе,
пък ти, крали Марко,
в огъня нагази, нази живи спаси.
Сега ще те гледаме и дарба не искаме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020