* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Янина планина,
изгорела гора габерова;
що имало жива дияния,
пребегало низ гора зелена,
не бегала тай бела орлица -
имала си гнездо у гората,
у гнездото две малки пиленца,
не могала пилци да прежали...
Силен пламен прифана орлица,
изгори й нозе до колена,
изгори й криля до рамена,
она падна на два рамни друма.
Туй пройдоха седумдесет краля,
туй пройдоха и я изминаха.
Кад замина от Прилепа Марко,
он замина, он не я измина;
он си слегна от коня на земя,
та прифана тай бела орлица,
та я стави на конь у зобница,
отнесе я у негови двори.
Още Марко от кон не слегнало,
на майка си Марко просборило:
- Ставай, майко, лекове, мехлеми,
да лекуваш тай бела орлица,
що гу силен огин изгорело
у Янина висока планина!
Що си беше Марковата майка,
му направи лекове, мехлеми,
па лекува тай бела орлица,
лекува ги тамън три месеца,
додека й нози оздравела,
додека й криля надраснале,
па гу пущи високо да лета...
Малко прошло, много не минало,
яхна Марко Шарка пехливана,
отера го низ гора зелена,
да преходи гори и планини,
да прегледа църкви, манастири.
Три дни Марко все низ гора ходи,
нигде Марко вода си не найде,
студна вода коня да напои,
ни юначко лице да измие,
ни юначко сърце да разхлади.
За вода се Марко разболело,
паднал болен у гора зелена.
Лежа Марко за неделя време,
никой нема Марко да го види,
сал над него орли и гаврани, -
едвай чекат очи да затвори,
да му пият тия църни кърви,
да му кълват това бело месо!
А отгоре, изпод ясно небе,
летом слезе тай бела орлица,
доближи се до Марково лице.
Па просбори Марко голем юнак:
- Що се виеш ти, бела орлице, -
дал се виеш кърви да ми пиеш,
дал се виеш очи да ми водиш?
Бар почекай душа да предадам,
да не теглам мъки и неволи!
Просбори му тай бела орлица:
- Не плаши се, Марко голем юнак,
не се виям кърви да ти пиям,
не се виям очи да ти вадям,
криля ширям да ти сянка чиням,
ем ти носам, Марко, низ горица
у клюница от извор водица -
за доброто, що си ми направил!
Дали знаеш, Марко, дали памнеш,
кад изгоре Янина планина,
кад изгоре гора габерова?
Там и мои криля изгореха,
я си падна на два рамни друма.
Па пройдовте седумдесет краля,
вси пройдоха, вси ме изминаха;
ти замина, ти ме не замина,
отнесе ме у твои дворове,
лекува ме твойта стара майка,
лекува ме тамън три месеца,
додека ми криля подраснаха,
та ме пущи високо да летам...
Па го чува тай бела орлица -
дене стои, па му сенкя чини,
нокье иде, вода му донася,
додека се Марко попривдигна,
додек стана на нозе юначки,
и се качи Шарка на раменя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020