* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Е, бре, Марко, левен Марко!
Левен Марко чужда гора,
чужда гора, чуждо поле;
разболел се левен Марко,
нема никой да го види -
нето майка, нето брате,
нето сестра, нетго баща.
Нема никой да го види,
не да сенкя да му чини,
нето вода да му даде...
Де е дошло едно пиле,
едно пиле, орле пиле,
кондиса му над главата -
со криля му сенкя чини,
сос ноге му храна храни,
сос уста му вода пои,
тъкмо три дни и три ношчи.
Ка се свести левен Марко,
на пиле си сборуваше:
- Ебре пиле, орле пиле,
шчо хаир си ти видело от менека,
та ти с мене хаир чиниш?
- Варай Марко, левен Марко,
а бе помниш, ил не помниш,
ага беше лудо-младо,
лудо-младо аджамия,
та ходихте низ гората,
запалихте димна гора;
кинисахте низ гората,
запали се моето гнездо,
кье изгорят моите пилци!
Ти проговори на дружина:
"Ой дружина, мои дружина,
мене ми се глас дочуха,
яз кье се върна, кье да видя, -
шчо са тие тенки гласи!"
Я дружина му сборуват:
"Хайде, Марко, сос назика!"
Ти не послуша дружината,
та се върна, бре, назаде,
и га види, шчо кье видиш -
а у вогено моите пилци!
Та се качи у вогено,
та ми свали моите пилци,
на дружина си сборува -
да ги пуснат тие пилци
на моята стара майка.
Благо млеко да ги баня,
ройно вино да ги пои,
бела пшеница да ги храни, -
че са крила изгорени,
та не могат да се хранят...
Я то хаир съм видел от тебека,
и язе тебе хаир чина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020