* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Събрали ми се, събрали
дор седемдесет юнака,
седнали да ядат, пият,
един си на друг хортуват.
Стоян най-малък, най-глупав,
най-хитра дума продума:
- Дружино вярна, събрана,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно сдумаме -
който се болен разболей,
редом да го носим,
ред вода да му даваме.
Къде й стоял Господ, къде й слушал,
къде й гледал ангел, къде й писал,
първо се Стоян разболя.
Редом са го носили,
ред вода са му давали,
па рекли да го оставят.
Стоян другари думаше:
- Другари верно събрани,
толкова сте ме носили,
още ме малко носете -
до беглишката кория,
до султанската мерия.
Там имах нива бащина,
на нивата, на синора,
там има дърво високо,
под дърво студен кладенец,
там ме, дружино, оставете
и ми очите вържете
да не Стоян не види,
кой на къде ще тръгне.
И те са Стоян носили
до беглишката кория,
до султанската мерия,
до неговата нива голяма,
на синор дърво високо,
под дърво студен кладенец,
там са Стоян оставили.
Очите му са вързали,
никой е Стоян не видял,
не видял Стоян, нито чул.
Едно ми сиво орленце,
то се над Стоян виеше,
с крила му сянка вардеше,
с уста му вода даваше,
с нокти му рани чистеше.
Стоян пиленце попита:
- Пиленце, сиво орленце,
какво съм ти добро направил,
та ми добро не забравяш,
та ми сега добро правиш? -
Пиленце байне думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
ако ме питаш, да кажа,
какво си ми добро направил,
та добро ти не забравям,
та сега добро ти правя.
Знаеш ли, байне, помниш ли,
кога гората гореше,
гората и планината?
Кой от където замина,
се си огъня постъка,
да гори гора по- бързо.
Пък ти, байне, откъде замина,
се си огъня загаси.
Ние в гората горяхме,
на едно дърво високо,
на дървото в гнездото.
Нашата стара майчица,
тя под дървото пищеше,
за нас жално гледаше.
Байне ле, бате Стояне,
пък ти се качи на дървото,
че нас от дървото свали,
че и у вас ни занесе,
че на майка си думаше:
"Мар на ти, мамо, пиленца,
пиленца, сиви орлета,
рани ги, мамо, гледай си,
докато пиленцата подхвръкнат,
подхвръкнат и да си кацнат."
Байне ле, бате Стояне,
майка ти ни е гледала,
гледла, байне, хранила,
докато ние си подхвръкнахме,
подхвръкнахме и си кацнахме.
Байно ле, бате Стояне,
заради това ти добро не забравям,
затова сега добро ти правя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020