* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се юнак Марко
край морето на пясъка.
Няма Марка кой да гледа,
гледало го й диво пиле,
диво пиле гарваново,
гарваново, соколово.
Със крила му сянка прави,
със уста му вода носи,
гледала го й дору оздраве.
Проговаря юнак Марко:
- Ой те тебе, диво пиле,
диво пиле соколово,
какво съм ти добро сторил,
та ми толкоз икрам чинеш?
Отговаря диво пиле:
- Ой те тебе, юнак Марко,
че знаеш ли, че помниш ли
кога горя Средна гора,
та ми изгоря дясно крило,
та си паднах насред пътя,
насред пътя, кръстопътя.
Кой как мина, подритна ме,
пък ти мина, та ме прибра,
занеси ме на майка си,
та ме храни, та ме гледа,
та ме храни, та ме гледа.
Та ме пусна да си хвръкна
на широко и на високо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020