* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Мори, разболя се млади Марко,
бре, Елено, Гюргелено,
мори разболя се сред полето,
мори сред полето край морето.
Никой нема проти него,
мо се върти църен гарван,
със крила му сянка прави,
със уста му вода носи.
Я Марко му отговори:
- Ой ти пиле, църен гарван,
що ми имаш толку грижа
дали чакаш аз да умра,
да ми кълцаш равна снага,
да ми пиеш църни очи.
Я пиле му отговори:
- Я не чакам ти да умреш,
я си чакам да оздравяш.
Кога горя планината,
си ме с ноги подритваха,
ти си ме във ръки обвзе,
мажеше ми моите крила,
мажеше ги безеол масло,
дор ми крила израстоха,
дор ми рани заздравяха.
Та затуй ти сянка правя,
и затуй ти вода нося.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020