* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Стоян бачия загради,
та си мандра направи
и си мандра изкара.
Стоян се болен поболял,
че си овце откараа
и му другаре продумаха.
- И с нас не мож да идеш
та тук ща оставим.
И си овце откараа.
Ето че идат два орла
и се над Стоян завиле
Стоян на орли говори:
- Вийте се, вийте, два орла!
Доде ми душа излезе,
па слезте та са наяжте
от мойто бяло месо
и са напийте от мойта черна кръв.
Орли на Стоян продумаха:
- Стояне, първи приятелю,
ние за тебе не сме дошли,
ние сме дошли помощ да ти дадем.
Че знаеш ли, Стояне, помниш ли
кога пожара гореше в гората
и ние бехме в пожара,
ти със тояга посегна,
та ни из пожар извади.
Сега ти носим от Бяло море водица
и от бистър камен мъица
и си на Стоян дадоха.
Стоян на крака вдигнаха,
та си при овце отиде.
Ка се видяхa другаре -
на Стоян се възчудиха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020