* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян, леле,
разболял се е млад Стоян,
на върла Стара планина,
нема кой да го погледне,
водица да му подаде,
сенчица да му направи.
Найде се едно пиленце,
пиленце, дребно славейче -
с криле му сенкя пазеше,
с уста му вода носеше.
- Стоян на пиле говори:
- Кога се от душа отделя,
ти слезни доле на земя
черни ми кърви да пиеш,
бяло ми месо да кълвеш!
Пиле на Стоян говори:
- Маре, Стояне, Стояне,
знаеш ли, маре, помниш ли,
кога гората гореше,
ние в пожара горехме;
тизе си стадо водеше
и си гегата подаде,
та ни из пожар извади.
Кажи що да те понудя?
Стоян понуда поиска,
понудица му донесли
от Стамбол града ракия,
и му билчици пренесли,
та си е Стоян оздравял,
и си по стадо отиде...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020