* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се юнак Марко,
на морето, на пясъка.
Няма Марка кой да гледа,
гледало го й диво пиле,
диво пиле соколово,
с уста му вода носи,
с крила му сянка пази,
с крака му клечки сбира,
клечки сбира, огън кладе.
Отговаря юнак Марко:
- Ой те тебе, диво пиле,
диво пиле, соколово,
какво съм ти добро сторил,
добро сторил и направил,
че ми толкоз икрам чиниш?
- Ти знаеш ли, ти помниш ли,
ти помниш ли юнак Марко,
кога беше размирнишко,
кат дойдоха татарите,
татарите, арапите,
запалиха Средна гора,
аз си хвръкнах над гората,
че ми изгоря дясно крило,
че си паднах насред пътя.
Всички минаха, подритнаха ме,
пък ти мина, юнак Марко,
че ме взема и ме сложи,
и ме сложи в бяла пазва.
Занесе ме на твойта майка,
тя ме храни, тя ме гледа,
че ми оздравя дясно крило,
че си връкнах нависоко,
нависоко, нашироко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020