* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се юнак Марко
край морето на пясъка
няма кой Марка да гледа.
Наело се диво пиле соколово,
със уста му вода носи,
със крилца му сянка пази,
със крачка му клечки събира,
клечки събира, огън кладе,
огън кладе, да го грее.
Отговаря юнак Марко:
- Ой те тебе, диво пиле,
какво съм ти добро сторил,
добро сторил и направил,
че ми толкоз икрам чиниш?
Отговаря диво пиле:
- Ой те тебе, юнак Марко,
ти помниш ли, юнак Марко,
кога беше размирнишко,
че дойдоха арапите
арапите, татарите,
запалиха Средна гора,
я си хвръкнах над гората,
изгоря ми дясно крило,
че си паднах насред пътя.
Всеки мина, подритна ме,
пък ти мина, юнак Марко,
пък ти мина, че ме взема,
че ме сложи в ризя пазва,
занесе ме в твойто двори
ти ме гледа, ти ме храни,
че ми израсна дясно крило,
и затуй ти икрам чиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020