* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Рано ми Стоян подранил,
излезе вънка на двора,
бяло си лице миеше,
черни чумбаси чешеше,
и към гората гледаше,
и на мама си думаше:
- Я дай ми, мамо, я дай ми
дядова пушка бойлия,
и мойта сабя френия,
и още чанта хайдушиа.
Че аз ще, мамо, да ида,
да ида, кяр да кярувам,
по тия гори, балкани,
по тия черни чукари.
Ний сме се, мамо, събрали,
дор седемдесет юнака,
вярна си клетва правихме,
ходиме, където ходиме,
който се болен разболей,
на ръце ще го носим.
Никой се не е разболял,
разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Няма кой да го погледне,
в тая гора зелена,
водица да му подаде,
устата да си разкваси.
Отде се найде пиленце,
пиленце, черно гарванче,
с човка му вода носеше,
с крилца му сянка правеше.
Стоян пиленце думаше:
- Какво съм ти добро направил,
та с човка ми вода ти носиш,
устата да ми разквасиш,
с крилца ми сенчица правиш?
Пиленце дума Стояна:
- Помниш ли, Стояне, помниш ли,
кога из гора ходехте,
че се гората запали,
вие ми пилци спасихте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020