* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Ирима-Перима,
запали се голема пладнина,
у пладнина дърво най-високо,
най-високо дърво, най-широко,
у дървото гнездо на орлица,
у гнездото маленки орлета.
Загорело дърво най-високо,
загорело гнездо на орлица,
у гнездото мънинки орлета.
А що беше кръстата орлица,
де се вие над дърво високо,
па не може орлета да спаси.
Буен огън до облаци стигна,
та достигна кръстата орлица,
обгореха нозе до колена,
обгореха криле до рамена,
па си падна кръстата орлица,
на си падна насред на друмове.
Кой как мине, всеки я подритне,
най-подир и Маркоте си иде.
Като виде кръстата орлица
на друмове без нозе и крила,
Марко се от коня наведе,
та си взема кръстата орлица,
отнесе я дома на дворове,
на майкя си дума проговаря:
- Чуеш мене, моя стара мале,
я си слезни доле под селото,
я си слезни утре у зарана,
я си слезни у росно ливаде,
та набери билки лековити,
та направи той леки мехлеми,
та изцери кръстата орлица!
Марко майкя рано е станала,
та си слезна доле под селото,
под селото у росно ливаде,
та си набра билки лековити,
та направи той леки мехлеми.
зацери си кръстата орлица.
Зацери я она, изцери я,
па си пойде кръстата орлица,
на Маркоте дума проговаря:
- Какво искаш, братко, да те дарим?
А па Марко на орлица дума:
- Я не искам дар да ме надариш,
мене Бог че дар да ме надари.
Я она му дума, проговаря:
- Я ми бръкни под десното крило,
тамо има едно бело перо,
та отскуби това бело перо.
Кога, братко, тизе нужда видиш,
перото си на огън припечи,
азе, братко, веднага че дойдем
и на тебе помощ че ти дадем!
Седна Марко с либе да вечеря,
на Маркоте писмо е стигнало,
Марко гледа това ситно писмо,
у писмо се Маркоте насмея.
Согледа го Елена невеста,
па на Марко дума проговаря:
- Леле, Марко, мое първо либе,
що ти пише писмо, та се наеме?
А Марко си на Елена дума:
- Мене пише цара от Стамбола,
че си има нему мила черка,
мила черка Айкуна девойка,
та я дава нами за Огнянчо.
Нечер са се они сговорили,
я зарана Елена невеста
изпратила Марко и Огняна.
Ка ойдоха у Стамбола града,
отдалек ги цара согледало,
отблизо ги цара посретнало,
посретнало, на диван качило.
Че седеха три дни и три нощи,
че седеха они и си пиха.
Па тогава Марко проговаря:
- Хайде, царо, че дай ни Айкуна,
стига пихме и стига ядохме!
А па царо Марко проговаря:
- Дор не видя Огнянчо детенце
дали си е умно и разумно,
не му давам Айкуна девойка!
Да се качи на диван високи,
тамо има до три ми девойки
еднолики и едно високи,
да познае коя е Айкуна
и да вземе пръстен от десница.
Огнян рипна на нозе юнашки,
та се качи на горници бели,
там завари три девойки млади,
еднолики и едно високи,
па не знае коя е Айкуна.
Проговаря Огнянчо детенце:
- Я кажете коя е Айкуна,
да не кара сабля да си вадим,
да не вадя сабля да кървавя!
А она е лице променила,
двете други в нея погледнали,
и Огнянчо пръстено у взема,
отнесе го доле он при цара.
Че седели три дни и три нощи,
пили, яли и се веселили.
Па тогава Марко проговаря:
- Хайде, царо, че дай ни Айкуна,
доста пихме и доста ядохме!
А па цара Марко проговаря:
- Дор не видя Огнянчо детенце
дали си е умно и разумно
не му давам Айкуна девойка!
Измешал съм си всекакви зърна,
нека да ги Огнянчо раздели.
Ако може това да направи,
че му дадем Айкуна девойка.
А Марко си навънка излезна,
та припече перо на орлица.
Прилетела кръстата орлица,
на Маркоте дума проговаря:
- Що ли, Марко, от мен нужда имаш?
А па Марко на орлица дума:
- Леле, тизе, орлице сестрице,
страшно зло е мене нападнало.
Щото ми е на Стамбола цара
измешал си е всекакви зърна,
ако можем зърна да разделим,
че ми даде Айкуна девойка!
Проговори орлица на Марко:
- Фала тебе, побратиме Марко,
седи пий си, Марко, седи пий си,
азе това лесно че го сторим!
Па се върна кръстата орлица,
па си вика цара на враминци:
- Ой те тебе, царо на враминци,
че събереш всичките враминци,
че ги водиш у царски дворове,
че ги водиш на Стамбола цара,
цар размесил той всекакви зърна,
че разделиш всичките семена!
Послуша го цара на враминци,
та е събрал всичките враминци,
заведе ги у царски дворове,
разделили всичките семена.
Ка е било утре у зарана
ка си цара отиде у двори,
всички зърна тамо разделени -
жито, овес, царевица, леща,
ечмик, ръж, ченица, просо, фасул.
Па седеха три дни и три нощи
пили, яли и се веселили.
Па си Марко на цара продума:
- Хайде, царо, че дай ни Айкуна!
А па царо Марко проговаря:
- Дор не видя Огнянчо детенце,
че е силен колко е разумен
и от нищо Огнян се не плаши,
не му давам Айкуна девойка!
Че отиде у синьото море,
тамо има той златна ябука,
у ябука до три златни зърна,
да откъсне и да ги донесе,
че му дадем Айкуна девойка!
А Марко си навънка излезнал,
па на Шарка дума проговаря:
- Фала Шарко, фала добра коньо,
че ойдете до синьото море,
че ойдете с Огнянчо детенце.
Тамо има той златна ябука,
у ябука до три златни зърна,
откъснете и ги донесете.
Да ми пазиш дете, да ми гледаш,
да не би ми дете пропаднало!
Справи Марко Шарка добра коня,
он го справи, Огнянчо го яхна,
тръгна Огнян към синьото море.
Па на дете коня проговаря:
- Ой те тебе, Огнянчо детенце,
че ни сретнат вили-самовили,
да не би им дума продумало!
Они че да тебека говорят,
а па тизе дума не изпускай,
сал че караш и път че си гледаш!
Па минаха през поле широко,
приближиа до синьото море.
Сретнаха ги вили-самовили,
па на дете кротко му се молят:
- Слезни, дете, от враната коня,
да играеш с нази вито хоро,
да играеш и да се веселиш,
коя сакаш, нея че да любиш!
И му дават росни пъстри китки,
росни китки, билки омаилки.
А детенце нищо не говори,
кон си кара и напред си гледа,
та си стигна до синьото море,
насред море той златна ябука.
Нема кога ябуки да кине,
ело дърво со корень извади,
отнесе го царо на дворове.
Пили, яли, три дни и три нощи,
па им даде царо от Стамбола,
па им даде Айкуна девойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020