* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се гора габерова,
сите пилци низ гора бегая,
сал остана кръстата орлица
да се бие над гнездо орлово,
с девет малки кръстати орлета.
Най-после е от гора бегала.
Обгореха криле до рамене,
обгореха нозе до колене.
Па бегала кръстата орлица,
та паднала насред равни друми.
Оттам идат тридесе дружина,
всеки мине, всеки я замине,
Марко мина, той я не отмина.
Сведе Марко нему тънка кръста,
па си взема кръстата орлица,
та я тури коню на гривата,
отнесе я дома на дворови.
Отдалече иде и си вика:
- Излез, излез, моя стара мале,
какво азе от гора ти нося!
Хитра била Марковата майкя,
хитра била и много разумна,
с радост пиле от ръце вземала.
Три недели водица давала,
три недели с храна я хранила,
три недели рани превързува,
та изцери кръстата орлица,
та я пусна във вишното небе.
Писна пиле колко гласи има,
писна пиле от радост голема,
че имало хора на земята,
и от радост дума продумало:
- Какви хора по земня имало
и на пилци волята да правят,
и на пилци здраве да си дават!
Славен да е Марко, добър юнак,
славен да е дор до черна гроба!
Какво пиле Марко си предрече,
така Марко до живот остана,
така Марко и до днес се слави.
Па станало грозна размирия,
та се сбия турци и българи.
Болен легна Марко добър юнак,
болен легна у гора зелена.
Седем дена нигде никой нема,
нема Марко кой да го погледне,
ни водица у уста да тури.
Отде зачу кръстата орлица
и се вие над Марко юнака.
С мъртви уста Марко проговаря:
- Фала тебе, кръстата орлице,
що се виеш над Марко юнака,
дали чекаш кърви да му пиеш,
ели чекаш очи да му кълвеш?
От жалости пиле продумало:
- Я те тебе ябанджия немам,
нал те имам мое мило брате.
Кажи, Марко, от що нужда имаш?
Марко пиле потийом говори:
- Отде знаеш Маркоте юнака,
отде знаеш, отде го познаваш?
А орлица потийом говори:
- Чуй ме мене, мой побратим Марко,
и туй ли си, Марко, ти забравил?
Кога беше гора изгорела,
изгорела гора габерова,
обгореха нозе до колена,
обгореха криле до рамена,
я си паднах на равни друмове.
Вие бехте тридесе дружина,
всеки мина, всеки ме замина,
а ти, Марко, от кон се приведе,
та ме тури коню на гривата,
отнесе ме на твоята майка.
Тя ме цери три недели време,
три недели водица давала,
три недели храна ме хранила,
три недели рани превързува,
и пак, Марко, жива си останах,
и пак, Марко, пилци си отгледах.
Лесно ли е туй да се забрави?
Кажи, Марко, от що нужда имаш!
Дор не стъпеш на нозе юнашки,
азе нема тебе да оставя.
Па литнала кръстата орлица,
носила му три недели време,
носила му вода и храница.
Що е Марко на сърце бивало,
що е Марко сос уста издумал,
всичко му е орлица носила,
па не можа на нозе да стане.
Я орлица потийом говори:
- Ставай, ставай, мой побратим Марко,
че се лошо у Прилепа чуло -
ще нападат турци анадолци.
Ставай, Марко, дорде не са дошли!
Кога зачу Марко добър юнак,
кога зачу Марко тия думи,
веднаг стана на юнашки нозе.
Стана Марко, ал се още люшка,
на орлица потийом говори:
- Чуй ме мене, кръстата орлице,
скоро бърже оттука да литнеш!
Донеси ми вино и ракия,
донеси ми вино от Прилепа
и ракия от Демир капия,
щом ще пийна и веднаг ще стана.
Отлитнала кръстата орлица,
донесе му вино и ракия,
донесе му от Демир капия.
Пийна Марко, на нозе си стана,
стана Марко на нозе юнашки,
та отиде у Прилепа града.
Събра Марко се млади юнаци.
Напуниха турци анадолци,
отблъсна ги Марко добър юнак,
отблъсна ги сос млади юнаци,
освободил е Прилепа града.
Три дни Марко низ Прилепа шета,
та си пие що е нему благо.
Стари баби с ризи го даруват,
млади булки сос бели долами.
малки моми с свилени чорапи,
а момците венци му виеха.
Славен Марко, славен си остана!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020