* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Че се млад Стоян разболя,
млад Стоян, млада войвода
в зелена гора дълбока,
дълбоки, пусти усои,
нийде го никой не знае,
освен едната орлина,
орлина, сива гадина,
с криле му сянка пазеше,
с уста му носи водица
Стоян орлина думаше:
- Орлино, сива гадино,
мислиш да ме изцериш
или щеш да ме умориш?
Орлина дума Стояну:
- Стояне, млада войвода,
не мисля да те уморя,
най мисля да те изцеря
Знайш ли Стояне, помниш ли
когато Варна гореше,
аз през огъня прехвръкнах,
криле ми изгоряха,
крилете до раменете,
три дни на пътя аз стоях,
кой как мина, замина,
и ти Стояне помина
със ствойто конче хранено,
от кончето се наведе,
за крилото ме улови,
на коня си ме покачи,
и с цярове ме изцери
Сега и аз, Стояне,
не мисля да те уморя
най искам да те изцеря.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020