|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
в зелена гора елхова.
Дружина го замина,
нема кой да го погледа.
Че го намери, намери
една ми сива орлинка,
тя при Стояна отиде,
с крила му сянка вардеше,
с уста му вода носеше
да си устата разкваси.
Стоян орлинке думаше:
- Гледай ме, гледай, орлинке,
аз като умра, замина,
аз си на тебе харизвам
моите меса студени,
моите кърви червени.
Орлинка дума Стояне:
- Не ща ти нищо, Стояне,
аз помня твоите добрини:
когито горя Добруджа,
изгоряха ми краката,
пък ти ми прибра рожбите,
та ги, Стояне, отгледа.
Туй добро не се забравя!
Котел (СбНУ 61/2001, № 268 - "Орлица се грижи за болен войвода
от благодарност").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|