* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Болен ми лежи млад Стоян,
посред горица зелена,
на Игликина поляна.
Над него лети орлица,
със седем-осем орлета -
с криле му сянка пазеха,
с човки му вода носеха,
с билки му рани церяха.
Стоян орлици продума:
- Орлице, мила сестрице,
когато умра, орлице,
черни ми кърви изпийте,
бели ми меса изяжте,
черни ми очи кълвете.
Орлице, сестра да ми си,
дясна ми ръка не яжте,
ръка с пръстен позлатен,
пръстенът годенишкият.
Ръката в село носете,
в бащини двори спуснете,
да видят мало й голямо,
да види тейко и майка,
да види първа изгора,
че е загинал млад Стоян!
Орлица дума Стояну:
- Стояне, млади войводо,
ние ще те тебе повдигнем!
Стоян орлица продума:
- Орлице, мила сестрице
Що съм ви добро направил?
Орлица дума Стояну:
- Помниш ли още, Стояне,
когато гора гореше,
ти през гора премина,
алена коня яздеше
и кушия го караше.
На дърво, на яворово
малки орлета пищяха,
със крила, със опърлени.
С дясна си ръка посегна,
посегна, орли прихвана,
че ги със себе занесе.
В човки им храна носеше,
крака им зехтин мажеше,
да им перата израстат.
Ний ще те тебе повдигнем,
със крила сянка ще пазим,
доброто не се забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020