* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Че се млад Стойно разболя,
млад Стойно, млада войвода.
Че що му беше постеля?
Зелена трева постеля,
дребни камъня възглаве,
синьото небе завивка.
Никой при него нямаше,
орлица сива гадина
с криле му сянка пазеше,
с уста му вода носеше,
с език му мие раната,
дето го турци ранили.
Стойно орлици думаше:
- Орлице, сива гадина,
що тъй ме често навиждаш?
Или ме позна, орлице,
че ще да скоро да умра,
та да ми ядеш месата (2)
и да ми пиеш кървите?
Орлица Стойну думаше:
- Стойно ле, млада войвода,
знаеш ли, Стойно, помниш ли
когито горя гората,
гората, Стойно, в Добруджа,
Добруджа, Кара Козлуджа,
Козлуджанската кория,
кат се дървото подпали,
дървото, Стойно, с гнездото,
със моите дребни пиленца?
Ти из огънят извади
моите дребни пиленца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020